На нея се събраха експерти по сигурността, бивши служители на службите за сигурност, професори.

Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ полковникът в оставка Чавдар Петров заяви, че са решили да съберат част от интелектуалния елит на България, за да чуят мненията и предложенията на експерти. «Гласът на гражданското общество трябва да бъде чут, а управляващите да се съобразяват с него и да вземат съответните мерки», допълни Петров.

На конференцията присъстваха представители на Президентството, на Министерство на отбраната, на Държавна агенция национална сигурност, на Държавна агенция разузнаване и Служба „Военна информация».

По време на срещата изказвания имаше и от представители на трите граждански организации на бившите разузнавачи.

Петров посочи, че глобализацията дава много възможности, но и глобализира заплахите.

Конференцията беше разделена на три части.

По повод първия, отнасящ се за сигурността на България в многополюсни свят, Петров заяви, че европейските успехи имат заслепително въздействие върху част от българското общество и политически елит, но българите без независимост нямат усещане за собствена страна.

Втората част беше свързана със сътрудничеството в Югозападна Европа и Черноморския регион. Третата – с отношенията България – Турция и влиянието им на Балканите.

В първия панел на тема многополюсният свят, геополитическият анализатор доцент Валентин Вацев коментира, че възстановяването на България като геополитически субект, без което тя не би могла да оцелее, минава през три решителни действия.

Като първо такова той определи необходимостта от нови отношения със САЩ и напускане на военната организация на НАТО, с оставане в политическата организация на съюза като условие за информирана активност в европейските дела.

Като второ действие Вацев посочи за необходимо решително обявяване на несъгласие на най-високо държавно равнище със системата от санкции срещу Русия.

Като трето необходимо действие той посочи заемането на ясна и решителна позиция в разгръщащия се съдбовен вътрешно-европейски спор относно това какво представлява ЕС – съюз на държави или съюз на бездържавности. Като особено показателен, но и вдъхновяващ пример той посочи Унгария.

Симеон Николов – бивш заместник министър в българското министерство на отбраната коментира заплахите от тероризма и миграцията в многополюсния свят. Той отбеляза, че в последните документи на ЕК на първо място е изведена заплахата от миграционните потоци от Близкия изток и Африка. Като заплахи са посочени също тероризма, разпространението на оръжие за масово поразяване и т.н. Николов отбеляза обаче, че в този списък липсва темата за ислямизацията и радикализацията. Пропусната е и една особеност и тя е в наслагването на заплахи, водещи в една и съща посока на дестабилизиране на Европа – от миграционната криза, ислямизацията, веригата терористични атаки, от възможен ефект на доминото от проявите на сепаратизъм.

Николов посочи като риск за Балканите поведението на Турция, която открито заявява претенции към съседни държави и цитира думите на президентът на Турция Реджеп Ердоган, че околни на Турция територии „лежат на сърцето му“.

Николов направи обзор на три различни сценария, които предвиждат изграждането на мюсюлманска дъга на Балканите. Той допълни още, че Турция е избрала недемократичен път на развитие и определена опасност представлява пълзящата и необратима ислямизация.

https://bgr.news-front.info/2017/11/08/blgariya-pred-sdboven-izbor-sega-e-po-vazhno-ot-vsyakoga-da-vzemem-reshenie-blgari-ili-chlenove/